Одрин (Edirne) е исторически град в северозападна Турция. Разположен е

 Одрин (Edirne) е исторически град в северозападна Турция. Разположен е в непосредствена непосредственост до границите на страната с Гърция и България, в обширната Тракийска низина, на 24 м. надморска височина. От гръцката граница Одрин отстои на 7 км, а от българската – на към 20км. На изток покрай града се намира сливането на огромните реки Тунджа, Марица и Арда. В хода на историята Одрин е именуван от другите култури с разнообразни имена – в исторически подтекст е прочут като Адрианопол, на турски името му е Едирне (Edirne), на гръцки – Адриануполи (Αδριανούπολ).

 Одрин е административен център на едноименния вилает и има славата на отличен академични център. Тракийският университет (Trakya University) е един от най-хубавите в страната. Функционира от 80-те години на предишния век и има доста добър медицински факултет, болница и симфоничен оркестър. Всички съществени улици в Одрин стартират от централния площад, който е заобиколен от три имперски джамии – Селимие, Уч Шерефели и остарялата джамия Талат Паша Булвари. В Одрин живеят и през днешния ден много българи – има български учебни заведения, църкви, от които настоящата и до през днешния ден са Свети Георги от 1880 година и Св. Св.Константин и Елена, издигната през 1869 година Една от тях се намира на към 500 метра източно от популярната джамия Селимие.

 Районът към Одрин поради стратегическото си състояние на основния път за Истанбул, Босфора и по-нататък към Азия е бил сцена на голям брой борби и обсади – над 15 от античността до през днешния ден. Войните с България са една значима част от тях. Първо хан Кардам побеждава огромна византийска войска край Одрин, цар Симеон обсажда Одрин, а цар Самуил го завладява и разграбва. Фундаментална в българската история е борбата от 1205 година, в която цар Калоян разгромява кръстоносците. По време на Балканската война 1913 година Одрин е обсаден и високомерен от българските войски.

 Съвременния град е издигнат на мястото на най-голямата римска цитадела в региона на Тракия – Адрианопол, учреден от римския император Адриан. Преди да бъде превзет от римляните града е носил името Ускудама, който е бил първата столица на Одриското царство. През 14-ти век османците превземат Одрин и го вършат своя столица до завладяването на Константинопол. Дори и по-късно Одрин е бил нещо като втора столица, като редица султани избират да ръководят империята от Одрин. Между 1700 и 1750 година Одрин е четвъртия по величина град в Европа с население 350 хиляди души.

 Въпреки това нещата фрапантно се трансформират през 19 век. По време на руско-турската война, Балканската война и през Втората международна война, Одрин понася тежки провали и съвсем обезлюдява. Тази наклонност на обезлюдяване продължава до наскоро като сега града е дом на съвсем 140 хиляди души. Въпреки че е много многолюден град, изключително спрямо други турски градове с този размер, това което виждаме през днешния ден е единствено една дребна част от предходния му искра.

Кухнята в Одрин е обичайно арабска. Навсякъде из централната част на града има пръснати дюнерджийници, чийто продавачи привикват минувачите да опитат тъкмо от техните дюнери. Те са обичайно люти по тази причина в случай че си го поръчате с люто ще би трябвало да се справите с бомба от „ хот чили ”. Абсолютно наложително е да опитате фамозния таваджигер, който се предлага във всички ресторантчета в Одрин. Това е пържен телешки дроб по специфичен метод сервиран щедро язвен с айрян. Сладкишите и обичайна за турция саралия може да опитате съвсем на всякъде из града.

Храм “Свети Великомъченик Георги ”

 Българската черква „ Свети Великомъченик Георги ” се намира в североизточната част на град Одрин, в квартал „ Къйък ”, махала „ Барутлук ”. Някога това е била една от българските махали в Одрин. Основите й са положени на 23 април 1880 година и е приключена същата година. Построена е със съдействието на тогавашния регионален шеф на Одрин Рауф паша и с разрешението на Султан Хамид ІІ. Църквата е построена на повърхност от 320 м2 и съставлява трикорабна псевдобазилика, просторна и с висок таван в присъщ за късното българско Възраждане жанр. 

 Първоначално богослуженията са се правили на гръцки език, само че под натиска на българската общественост това бързо се трансформира и стартира да се служи на български език. До 1940 година свещениците в църквата са били български жители, а по-късно богослуженията са отслужвани от български свещеници от Истанбул, измежду които отец Димитър Михайлов, отец Михаил Димитров и отец Венко. През 1951 година църквата затваря порти. Богослужения към този момент не се правят и постройката последователно стартира да се разрушава. В годините преди реставрацията църквата е поддържана на доброволни начала от един от дребното потомствени българи Филип Чъкърък. Дълги години той крие в под земята тайник на църквата неповторимо издание на Светото Евангелие и скъпа църковна утвар. Свещената книга е направена в Москва през 1875 година, и е дарена на огромната ни одринска митрополитска черква “Св. Св. Константин и Елена ”. Днес реликвата се съхранява в олтара на храма „ Свети Великомъченик Георги ”. Продължител на делото на бай Филип в този момент е неговият наследник Александър Чъкърък, актуалният духовник в храма.

 През 2001 година бе направен план за реституция на църквата. След приемане на публично позволение от турска страна, на 1 октомври 2003 година ремонтните действия започнаха. Възстановеният храм бе тържествено открит и осветлен на 9 май 2004 година в наличието на голям брой български и турски публични лица от Негово Високопреосвещенство Русенски Митрополит Неофит. През 2008 година на балкона на храма „ Св. Георги “ беше открита непрекъсната етнографска експозиция „ Делници и празници на българите в Одринска Тракия “, в която са съхранени исторически материали, обичайно българско облекло, украшения и битови предмети. На второто равнище на балкона е библиотеката с над 2500 книги на български език.

Църквата „ Св. Св. Константин и Елена “

 Църквата „ Св. Св. Константин и Елена “ се издига в квартал „ Киришхане ”, в югозападната част на Одрин. Построена е през 1869 година със средства на българската общественост в града от занаятчия Константин Казаков (Уста Костадин Казака) от село Булгаркьой. Градежът е почнал на 3 март 1869 година и е приключен на 25 септември същата година, в навечерието на учредяването на Българската екзархия. Църквата съставлява трикорабна псевдобазилика с разгърната повърхност от 600 кв. м. Стените са направени от смесена каменно-тухлена зидария в стила на православната архитектура от това време. Два реда колони поддържат дървения таван и покрива, а над притвора в западната част са издигнати емпориите на две равнища.

 След Балканските войни 1912–13 година, дружно с всеобщото изселване на българите от Югоизточна и Беломорска Тракия, църквата „ Св. Св. Константин и Елена “ остава безстопанствена и последователно стартира да се разрушава. Неколкократно е била обект на иманярски нападения, а в края на 80-те години на предишния век е опожарена и разграбена. Църквата е реставрирана през 2008 година

Джамията Селимие

 Джамията Селимие (Selimiye Mosque in Edirne) е най-голямата горделивост на турския град Одрин. Селимие, съгласно някои отзиви, превъзхожда по-хубост и внушителност даже Света София в Истанбул, като е приета за едно от най-високите достижения на ислямската архитектура. Храмът е дело на Мимар Синан (1490 – 1588), основен проектант по времето на няколко султана, оставил след себе си към 400 джамии, мостове, медреси, хамами, аквадукти, фонтани и така нататък Селимие джамия в върхово достижение в работата на именития занаятчия Мимар Синан (Mimar Sinan). За произхода на Синан има много разнообразни теории и по-малко неоспорими обстоятелства. Според една от тях Синан е роден вШирока Лъка, Смолян и в легендата за Майстор Манол става дума точно за него. Спореддруги теории корените му са гръцки или арменски, а той е роден в региона на град Кайсери, Мала Азия.

Селимие джамия, както и Сюлейман джамия (Сюлеймание джамия) в Истанбул са от вида на по този начин наречените “султански джамии ”. И двата храма са издигнати във византийския жанр на Света София, само че при конструирането на Селимие Синан демонстрира нововъведение, като ползва нови архитектурни техники. Според легендата Мимар Синан получил ентусиазъм за превъзходния шедьовър, който съставлява джамията, до момента в който гледал майчините си коси. Архитектът измайсторил чудни плетеници на всичките 384 тесни прозорчета на джамията по сходство на нейните плитки. И през днешния ден Селимие е като че ли извадена от приказките. Вечерно време светлините й като че ли изпълват с наличието си цялата централна част на Одрин.

 Джамията Селимие е издигната единствено за шест години сред 1569 – 1575 година. Заповедта за издигането на храма пристигнала от дванадесетия падишах на Османската империя – Селим Втори (Selim II), наследник на Сюлейман Великолепни. Съществува въпросът за какво тази величествена джамия е издигната в Одрин, а не в Истанбул. Според легендата, Селим Втори получил привидение на сън, в което Пророкът Мохамед му заръчва да издигне точно в Одрин джамията с плячката от борбата с Кипър през 1571 година. Според друга доктрина Селимие не е издигната в Истанбул, тъй като там към този момент блестят шедьоври като Света София, Сюлеймание (Süleymaniye) и джамията Fatih Mosques, които заемат централно място в турската столица. За величественият комплекс Селимие нямало почтено място.

 Куполът на Селимие е с височина 44 метра и диаметър от 32 метра. Издигнат е върху от 8 мраморни колони. Джамията на Селим II е с идеални пропорции и е от вида ротонда без опори във вътрешното пространство. Оригиналната джамия е имала 1000 прозорци (бин пенджар), само че по-късно един е зазидан поради вярването, че 999 (докуз юз доксан докуз пенджар) е магическо число, а и тъй като изрече на цифрата на турски звучало по-величествено от колкото 1000.

 Джамията Селимие стои в центъра на кюлие (külliye) – комплекс от болница, учебно заведение, библиотека вани към джамия, която се състои от медресе (medrese), ислямска академия, където се преподават вяра и други науки, учебното заведение (Al-Hadith school) и комплекс от магазини. Днес Селимие е налична за безусловно всички. Всеки може да влезе вътре без значение от вероизповеданието. Единственото изискване е да се събуят обувките, а дамите да покрият главите си с подобаваща забрадка.

Ески джамия

 Тя е най-малката от трите имперски джамии намиращи се на централния площад на Одрин. Известна е с калиграфските си надписи по вътрешните стени и дребния централен купол.

 Уч Шерефели Джамия се намира на централния площад на Одрин. Джамията е елементарно разпознаваема с четирите си минарета, всяко със собствен личен дизайн, което много извънредно по времето на построяването й през 15ти век. Едното от минаретата има 3 балкона което й дава името, което безусловно значи три-балконна. Джамията е богато украсена с пълноцветни фрески по стените, централния купол и дребните куполи, които са с друга величина и цвят поддържани от изящни колони.

Македонската кула

 Крепостната стена, построена от римляните, с формата на квадрат в продължение на епохи играе извънредно значима роля за защитата на града. Съоръжението претърпяло ремонт и някой промени през византийско и османско време се е запазило до XIX в. От крепостта до наши дни са се запазили Македонската кула и някой дребни сектори потопени в актуалния пейзаж на града. Смята се, че е наречена по този начин, тъй като гледа към Македония.

Археологически музей

 В музея може да се видят полезности от тракийско и римско време, като в градинката пред музея е изложен същински тракийски долмен. Към музея е построен и музей на ислямското изкуство.

Главната комерсиална улица и закрития пазар

 Тук ще видите продавачи качили се на масите си и размятат платове и завеси, ровещи се дами в шарени дрешки, майстори, които пекат чудни кори за баница и продават сладки. И доста кряскане на всичкото това. Всеки кани, предлага, пазари се.

Инфо: www.elhovo.org